ГРУПА ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ „ФИДАНКА“
• Септември 2018, Santorini
Краят на Септември началото на Октомври. Есента чука на вратата, а група Фиданка, заедно с верните си поддръжници се приготвят за поредното приключение. Този път фестивалът „Музикална Еуфория“ се провежда на живописния средиземноморски остров Санторини. За първи път групата ще участва в събитие със състезателен характер. Вълнуващо и ново преживяване.
Пристигаме благополучно, с изключение на куфара с основния реквизит за единия танц, който явно е поел към свое собствено приключение и няма намерение да се присъедини към нас. Фиданката, обаче, трудно се пречупва. Известна доза креативност, подръчни материали, малко шеф и кройка и… перфектната импровизация. Какво пък, нали преди всичко танцуваме за удоволствие. Освен това на този остров има толкова красоти за откриване, слънце за събиране и узо за изпиване. Едно бързо изиграване на танците, за последно доуточняване на детайлите и единодушно решаваме, че няма време за повече при толкова много за правене. Залезите, които се виждат от хълмовете на Ия са световноизвестни, но тесните улички на столицата Фира, терасовидната архитектура и безкрайният калейдоскоп от магазинчета, кафенета, хотели, ресторанти и барове са не по-малко неустоими. Групата ни е неуморна и забавленията не спират от сутрин до… ами, то докато се усетим и май пак станало сутрин.
В такова лежерно безхаберие дните бързо отлитат и ето, че фестивалният ден настъпва. Носиите греят с неповторими багри на средиземноморското слънце, а лицата на участниците сияят от усмивки. Е, за дебютанти в този тип събитие каквито сме ние, е малко притеснително, че специално поканено за случая жури ще отбелязва всеки детайл, всяка стъпка, всяка усмивка. Пък и нали тайничко сме видяли репетициите зад маслиновите дръвчета на другите състави от Европа и от България и прекрасно знаем, че те също са положили много усилия и изглеждат чудесно.
И все пак, състезание или не, в този момент всички групи сме като едно голямо семейство и искаме да покажем колко са красиви и магически българските танци, колко е древен и богат фолклорът ни, колко е самобитна културата ни.
Концертът започва. Гостите и журито са заели местата си. Фиданка има честта да открие събитието с първия си танц. Адреналинът кара кръвта ни да кипи, но в момента, в който музиката засвири и се хванем за ръце, сърцата започват да бият в един ритъм. Не танцуваме, а летим. Публиката се радва, ръкопляска, вика. И започва едно редуване на танци от всички краища на България. Носии във всевъзможни краски хвърлят весели отблясъци по сцената и извън нея.
Танците на Фиданка не са поставени от професионални хореографи, но в тях са вложени много любов и отдаденост. И може би това е причината така да грабват сърцата и на зрителите, и на журито, и на другите танцьори. Затова и заслужено получиха 1во място за постановка и за майсторско техническо изпълнение. Двете купи, грамотите, медалите- те бяха признанието за труда, който сме вложили, но бурните аплодисменти, възклицанията и комплиментите на зрителите бяха нашата награда и доказателството, че любовта, с която творим събаря всички прегради, сближава непознати и докосва душите на хората. Създадохме приятелства и си дадохме обещания да се срещнем отново по европейските сцени, които все по-често стават домакини на подобни фестивали. Скрепихме това ново приятелство с много песни, танци и веселби по плажове, басейни, таверни. Заредихме се с още повече енергия и мотивация да продължаваме да танцуваме и да популяризираме българския фолклор в чужбина, защото няма нищо по-хубаво от това да изпитваш искрено удоволствие, че даряваш щастие на другите, горд с произхода и историята на народа си и с взор смело насочен към бъдещето.